2 Esd 5

1 „А сега – за знаменията: ето ще настанат дни, когато мнозина от жителите на земята, владеещи знание, ще бъдат грабнати, пътят на истината ще се скрие и светът ще обеднее откъм вяра. 2 И ще се умножи несправедливостта, която ти сега виждаш и за която някога си чувал. 3 И страната, която сега виждаш да господства, ще бъде изложена на опустошение. 4 Ако пък Всевишният ти даде да доживееш, ти ще видиш как след третата тръба слънцето ще грейне посред нощ, а луната – през деня. 5 И от дървото ще капе кръв, камъкът ще заговори и народите ще се раздвижат. 6 Тогава ще се възцари онзи, когото жителите на земята не очакват, и прелетните птици ще отлетят. 7 Содомското море ще изхвърли риби, ще издава нощем глас, за мнозина непознат, но всички ще чуят гласа му. 8 На много места ще настъпят размирици, огън ще бъде изпращан често от небето, диви зверове ще сменят леговищата си и нечисти жени ще раждат чудовища. 9 Сладките води ще се превърнат в солени и приятели ще се опълчат срещу приятели. Тогава умът ще се скрие, разумът ще се оттегли в своето хранилище. 10 Мнозина ще го търсят, но няма да го намерят, и несправедливостта и невъздържаността ще се умножат на земята. 11 И една област ще пита друга съседна: „Не е ли минавала през тебе справедливостта, която прави човека справедлив?“А тя ще отрече. 12 Тогава хората ще се надяват, но няма да имат сполука; ще се трудят, но няма да са на прав път. 13 Позволено ми е да ти говоря за тези знамения. Но ако отново, както сега, със сълзи се помолиш и постиш седем дена, ще чуеш още повече от това.“

14 Тогава дойдох на себе си. Тялото ми силно трепереше, а душата ми, изнемощяла, сякаш ме напускаше. 15 Но ангелът, който беше дошъл при мене и ми говореше, ме подкрепи, даде ми сили и ме изправи на крака.

16 А на втората нощ при мене дойде Фалтиил, водач на народа, и ме попита: „Къде си бил и защо лицето ти е печално? 17 Нима не знаеш, че на тебе е поверен Израил в земята на преселението му? 18 Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй в ръцете на хищни вълци, както пастир – стадото си!“

19 Тогава му казах: „Иди си, не се приближавай до мене седем дена, а след това ще дойдеш при мене!“Той се вслуша в това, което му казах, и се отстрани от мене.

Безсилието на човешкия разум

20 Аз пък постих седем дена в плач и стенания, както ми беше заповядал ангел Уриил. 21 И след седем дена отново тъжни мисли изпълниха сърцето ми. 22 Но обзет от дух на разум, аз отново се обърнах към Всевишния 23 и казах: „О, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата; 24 от цялата земна шир Ти Си избра само пещерата и от всички цветя в света Ти Си избра лилията; 25 от всички морски бездни Ти Си напълни само един източник, а измежду всички построени градове Ти Си освети само Сион; 26 от всички сътворени птици Ти Си нарече само гълъбицата, а от всичкия сътворен добитък Ти Си избра само овцата; 27 измежду всички многобройни народи Ти Си избра един народ, възлюби го и му даде съвършен Закон.

28 Но сега, Господи, защо предаде този един на мнозина, от един корен направи други издънки и разпръсна Своя единствен народ сред много народи? 29 И го потъпкаха онези, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети! 30 И ако Ти вече силно си намразил Своя народ, нека той да се наказва от Твоите ръце!“

31 Докато изговарях тези думи, беше ми изпратен ангелът, идвал при мене преди посред нощ, 32 и ми рече: „Чуй ме, аз ще те науча; слушай ме внимателно и аз ще ти кажа повече неща!“

33 Аз казах: „Говори, господарю мой!“А той ми отвърна: „Твърде далече си отишъл в мислите си за Израил; нима ти го обичаш повече от Онзи, Който го е сътворил?“

34 Аз отговорих: „Не, господарю мой, но вътрешно се измъчвам винаги, когато се стремя да достигна пътя на Всевишния и да изследвам поне отчасти Неговото правосъдие.“

35 А той ми рече: „Не можеш.“Аз попитах: „Защо, господарю мой? По-добре да не бях се раждал и майчината ми утроба да ми бе станала гроб, отколкото да гледам страданието на Яков и изнурените потомци на Израил!“

36 Той ми отговори: „Изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки, съживи изсъхналите цветя; 37 отвори заключените обители, изведи ми затворените в тях ветрове, покажи ми образа на гласа и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш.“

38 Аз отвърнах: „Владико Господи! Кой може да знае това освен онзи, който не живее с хора? 39 И аз, безумният, как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?“

40 Тогава Той ми рече: „Както не можеш да направиш нищо от споменатото, така не можеш да узнаеш Моите присъди, нито предела на любовта, която съм обещал на Своя народ.“

41 Аз запитах: „Но ето Господи, Ти си близък на онези, чийто край приближава; какво ще правят онези, които са били преди мене, или ние, или пък онези, които ще бъдат след нас?“

42 Той ми каза: „Аз ще оприлича Своето правосъдие на венец; както няма закъснение за последните, така няма да има избързване за първите.“

43 Тогава Му рекох: „Но нима Ти не би могъл да съединиш в едно онези, които са създадени преди, онези, които съществуват, и онези, които ще бъдат, за да обявиш по-скоро Своята присъда?“ 44 Той ми отговори: „Творението не може да изпревари своя Творец, нито пък сегашното време може да обхване в себе си всички, сътворени в него.“

45 Но аз попитах: „Как тогава Ти каза на Своя раб, че си дал живот на създаденото творение заедно и творението, издържало това? Тогава и сега съществуващите биха могли да издържат заедно.“

46 Той ми рече: „Попитай жената, ако ражда десет, защо ги ражда през определено време, и я помоли да роди десетте наведнъж.“

47 Аз отвърнах: „Това е невъзможно, трябва да става през определено време.“

48 Тогава Той ми каза: „И Аз дадох на земните недра способност посятото върху земята да никне през определено време. 49 Както детето не върши това, което подобава на стареца, така и Аз устроих света, създаден от Мене.“

50 Аз Му рекох: „Щом Ти ми откри пътя, позволи ми да Те попитам дали майка ни, за която ми говори, е още млада или се приближава към старостта?“

51 А Той ми отговори: „Попитай за това онази, която ражда, и тя ще ти даде отговор. 52 Попитай я защо ражданите сега от нея не приличат на родените по-рано, а са по-малки на ръст от тях? 53 И тя ще ти отговори: „Едните родих в разцвета на младостта, а другите – в старост, когато утробата губеше сила.“ 54 Ето защо размисли: „вие сега сте по-малки на ръст от онези, които са били преди вас; 55 а онези след вас ще бъдат по-малки от вас, понеже са творения на застаряващ, у когото е преминала силата на младостта“.“

^{▼▼ 5:55 В Синодалната Библия текстът: „Тогава рекох: „Господи, моля, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на Своя служител чрез кого ще спасиш творението Си?“е 5:56.} Тогава рекох: „Господи, моля, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на Своя служител чрез кого ще спасиш творението Си?“